Стратегическо управление, част 1 – планиране и процес на взимане на решения

Управлението на организациите е пряко свързано със стратегическото планиране на тяхното развитие, което преминава през различни процеси на взимане на решения. За да навлезем в материята на стратегическия менижмънт, този път ще започнем с един кратък обзор на различните теории.

Думата „стратегия“ произлиза от гръцки език – stratos (армия) и agein (команда). В публикации, свързани с мениджмънт, има много дефиниции на думата стратегия. На база на съществуващите определения, Carter, Clegg и Kornberger различават четири основни характеристики, определящи понятието. На първо място, стратегията се отнася до бъдещето и до целите, които организацията си поставя. На второ място, стратегията също включва начина, по който тези цели трябва да се постигнат, например чрез определянето на ресурсите, необходими за тяхното постигане. След това, стратегията винаги се свързва със съществуването на конкуренция, изхождайки от заключението, че ако организацията няма такава, няма нужда и да развива стратегия. И на последно място, разработването на стратегия е задача за хората на топ мениджърски позиции в организацията.

Традиционният подход при стратегическото управление подчертава важността на планирането като основен фактор при формулирането на стратегия. Необходимостта от планиране произлиза от това, че във външната среда, в която оперира организацията, постоянно възникват някакви промени.

Според традиционния подход на стратегическо управление, за да се приспособи към тези промени във външната среда, организацията трябва да разработи подходяща стратегия. За да може след това да я приложи, тя ще трябва да промени организационната си структура, или да изгради нов екип, който има компетенциите да я осъществи на практика. Всичко това изисква предварително планиране.

Класическият модел на стратегическо планиране, е моделът на рационалното планиране. Развитието и популяризирането на тази концепция се приписва на Игор Ансов, който първи говори за това в своята книга „Корпоративна стратегия“ (1965г.). Ансов различава три нива на организационна дейност: административна, оперативна и стратегическа. Според него, управлението на стратегическо ниво би трябвало да бъде цел на мениджърите, които заемат най-високо ниво в организацията, тъй като те са единствените, които могат да осмислят сложността от фактори, които оказват влияние върху организацията и могат да я насочат в избраната посока. Задачата на работещите на по-ниски нива е да осъществят задачите, поставени им от организационния елит.

Моделът на стратегическо управление, базиран на рационалното планиране, е свързан със специален модел на стратегическо взимане на решения. Това се случва на няколко последователни етапа:

От гледна точка на практиката, прилагането на всеки елемент от този модел за рационално взимане на решения може да бъде проблематичен. Дилемите, пред които е изправена една организация не винаги могат да бъдат ясно формулирани и в много случаи мениджърите на културни институции не разполагат с всичката необходима информация, за да вземат оптималното решение. Също така се оказва много трудно да се установят ясни критерии за това кое мнение е по-добро, което до води до различия в мненията на мениджърите, които трябва да намерят решението. Освен това рационалния модел на стратегическо взимане на решение не взима под внимание фактори, които в практиката силно ограничават способността на меднижърите да се фокусират на всяко ниво от този процес. Като например липсата на време.

Познавателните и времеви ограничения на вземащите решения са обект на наблюдение на носителят на Нобелова награда Хърбърт Саймън, според който това са хора с „ограничена рационалност“. В условия на несигурна информация и сложност на ситуацията, която е извън познавателните и времеви въможности на тези хора, решенията които те взимат не са оптимални, а тези до които могат да достигнат в конкретния момент при дадените обстоялтелства. С други думи, решенията, взети в организацията, включително и тези, които имат стратегическо значение, може частично да са в резултат от рационален анализ и отчасти да са просто импровизация.

Темата за стратегическото взимане на решения е усложнена още повече от Уйлям Старбък, който смята, че организациите се фокусират много повече върху разрешаването на проблеми, възникнали от предходни решения, отколкото върху разрешаването на нововъзникнали проблеми. И това се случва много често в културните организации. Има примери за това как вместо да разработят програми, които да носят нови идеи на публиката, организациите/институциите залагат на съдържание, което е вече добре познато. Това е много лесно решение, което не изисква детайлно познание или анализ, или големи усилия за осъществяване, но от гледна точка на културните институции, които искат да формират вкусовете на публиката, това е много фрустриращо.

Различията между концепцията за процеса на взимане на решения в рационалния модел и организационната практика карат изследователите да се фокусират върху определението на този процес от гледна точка на реалния организационен модел. Например, базирайки се на обширно емпирично изследване, Д. Хиксън достига до заключение, че при взимането на решения, които са от значителна важност за политиката на организацията, което представлява реално взимането на стратегически решения, е много важно ангажирането на различни представители на заинтересовани от организацията страни и в случаите, когато трябва да бъдат намерени решения на комплексни проблеми, процесите на взимане на решения трябва да бъдат много променливи и динамични.

Практиката показва, че в стратегическото управление успехът не може да се постигне чрез изпълняването на последователните етапи на рационалния процес на взимане на решения, а чрез опитите за търсене на съгласувано решение, което да е приемливо за различните групи заинтересовани страни, в това число и за публиката.

Материалът се базира на книгата Strategies for Culture. Culture for Development, editor Martyna Sliva, 2011

Рубриката се поддържа с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“

11/06/13

виж още

Мениджмънт

Стратегическо управление, част 3 – ресурси

Стратегическо управление, част 2 – анализ на средата

Календар

сеп 2017 Виж всички →

ПВСЧПСН
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30